Той се отпусна, протегна ръка и тя сложи глава върху нея, прегръщайки го през гърдите. Целуна я по слепоочието и след това тя потръпна – той беше започнал да пее. А**а затвори очи и се остави на прекрасният глас да й разказва за любов, красота и щастие.
Гласът му беше кристално чист като малка снежинка танцуваща в небесната шир. Спускаше се плавно към земята, а след това подет от вятъра се завърташе в сложен пирует и пленително изпълваше пространството. Той я караше да иска да лети, да усеща порива на вятъра в косите си, да мечтае за безкрайни поля от млади зелени треви, обкичени с нежни маргарити.
Мелодията се разливаше сякаш ручей и ромолеше омайващо, проправяйки си път през сенчести дървеса. Прокрадваше се като слънчев лъч измежду къдрави облаци и превземаше с властта си. Сякаш я оставяше бездиханна изправена пред бездънна пропаст и я караше да се чувства мъничка и благоговееща пред величието й. Беше неописуемо хубаво – завладяващо, безкрайно интимно и омагьосващо.
После той спря и не казваше нищо. А**а отвори очи и се извърна към него. Той се беше загледал в нощта навън, която неусетно се бе спуснала над красивият остров и ги беше оставила прегърнати в тъмната й власт. Отвън се чуваше прибоя на морето и гласът на вълните, които дълбаеха спомени за себе си в скалите на брега.
- Благодаря ти! – тихо каза А**а
Той сякаш не я чу, но тя разбра, че оценя думите й, защото нежно целуна челото й и продължи да се вглежда в мрака навън.
От „Повече от любов”
Няма коментари:
Публикуване на коментар