Търсих те. Лутах се по широки пътища и тесни пътеки. Попадах на непознати и страшни места, които ме посрещаха негостоприемни и зли. Връщах се в сигурното и пак те търсех. Знаех, че те има. Виждах те в себе си. Точно такъв какъвто искам да си - МОЙ. Не можех да те открия и се обърквах в заплетените лабиринти на битието. Но очаквах, че ме чакаш и всеки ъгъл ми носеше надеждата, че зад него си ти. Така до следващият.
И един ден се уморих. Поседнах на огромен кръстопът. Точно в центъра му. Погледите на минувачите ме заковаваха с критика, с учудване, с негодувание, с протест, с присмех. Клаксоните пищяха пронизващо в ушите ми, но аз не помръдвах. Нямах сили. Всичко около мен се превърна в сфера и тя се завъртя лудешки в своите разноцветни, сливащи се една с друга багри.
Отказах се да те търся. Теб най - вероятно те нямаше. Знаех, че не съм те отминала, защото нито веднъж не пропуснах лице. Върнах се към себе си, за да те отглеждам там. Тогава ти стана толкова неземно прекрасен, че аз вече знаех със сигурност, че само аз, вътре в мен мога да те имам. Слънчево се усмихваше, пеперудено галеше, а гласът ти шептеше с изтръпваща вреченост.
Днес те видях. Случайно. Без да те търся. Отмина ме. Беше толкова забързан да ме търсиш, че не успях да те спра.
Мислих доста над това. Толкова е красиво. И тъжно. Май често така се получава в живота.
ОтговорИзтриванеОсобено силен е краят. Направо разтърсващ.
Знаеш ли, аз вярвам в съществуването на така наречените души близнаци. Не съм сигурна дали това е правилният термин, но имам предвид души, които интуитивно се разбират, преминават през сходни преживявания, т.е. трябва да получат сходни житейски уроци, затова в житейския им път има удивително много „случайни” съвпадения. Казват, че ако се намерят, те са предопределени да си помогнат един на друг да изпълнят мисията, с която са на този свят. Един от възможните прекрасните странични ефекти на това е, че между тях може да възникне нещо много по-голямо от приятелство – красива, дълбока, всепроникваща любов, сливане във всякакъв смисъл.
Мисля, че аз го намерих. Но мога да го имам само от разстояние. И все пак преживяването е неописуемо. Пожелавам ти го от все сърце!
Аз, всъщност след този коментар стоя тъпо и не ми идват правилните мисли. Вероятно си права за... сродните души. Нали мога така да ги нарека? Или, може би близнаци е по- точната формулировка?! Не знам и няма значение. Важното е, че разбирам какво искаш да кажеш. Да откриеш този човек е така трудно, че аз искрено се възхищавам на оня, който го има до себе си, независимо, дали е на един дъх разстояние от него или на хиляди километри. Искам да не спирам да го търся. Струва си всяко усилие, нали? Заблудата на света, метално звучащ около нас, усмихващ ни се с фалшиви красоти е толкова илюзорен и не ми харесва. Скоро по телевизията даваха едно филмче а Е. Пресли и аз си мислех, че обожавам онова време. Изглежда ми така наивно и истинско, неопорочено. Може да се заблуждавам.
ОтговорИзтриванеХм, отклоних се...
Искам да слея стъпките си някого. Знам, че е там. Малкото никога не ми е стигало. Грешка? Все тая. Това съм аз.
Завиждам ти, че го имаш :))) Пази го!!!
Казват, че всеки има сродна душа, но не на всеки е писано да я срещне… в този живот. Отнасях се доста скептично към подобни приказки, докато не ми се случи. Понякога дори ми е трудно да повярвам, че е истина. Толкова свързан се усещаш с този човек. Макар че аз никога не съм го срещала лично. И всеки път е изумително. Например, аз преживявам криза, в резултат на което се случват определени промени с мен и стигам до някаква истина, която съм загърбвала до този момент. Мисля си: „Трябва да го споделя с него. Трябва да му кажа за прозрението, което ме споходи”. Прибирам се вечерта, пускам компютъра, отварям нашата страница, където си пишем и какво мислиш? Там вече ме чака шокиращо писмо, в което ми разказва нещо толкова сходно на моето преживяване, че чак настръхвам. И чувствата, и мислите, и настроението са същите. Само повърхностните факти са различни. И това се е случвало толкова много пъти и в двете посоки…
ОтговорИзтриванеНаистина през повечето време тези преживявания ме правят много щастлива. Но има моменти, в които се появява болезнен копнеж по реалния човек и виртуалното му присъствие е недостатъчно. Може би е въпрос на време…
Казват, че когато силно желаеш нещо, то рано или късно се сбъдва, защото така е устроена вселената. Пожелавам ти да е скоро и да ти донесе много щастие!