Студено ли ти е, моя любов? Защо така е посърнало лицето ти? Защо толкова плашещо са осиротели очите ти? И къде е жаркия, слънчево парещ блясък на усмивката ти?
Бавех се в кухнята. Страхувах да се върна при теб. От твоя студ ми ставаше пусто. А водата в чайника вреше. Стъклата на прозореца се покриваха с парата, а снежния ден навън я караше да започва да се стича на тънки вадички по гладката им повърхност. Те се спускаха до дървената рамка и образуваха капки - локвички и се после преливаха и започваха да бягат по стената. Гледах ги като омагьосана и плачех.
Ръцете ти ме обгърнаха през кръста и попита: "Защо плачеш, моя неповторима?"
Плача ли? Нее... Мигличка ми дразни окото.
Прекрасно е!
ОтговорИзтриванеТолкова много се радвам, че пишеш! Имаш пълната ми подкрепа.
Всъщност много бих искала да общуваме тук, защото това е твоят свят и ти благодаря, че ме допусна в него.
Желая ти много вдъхновение.