събота, декември 03, 2011

Топло - студено

Тихо приседна, въздъхна и попита: "Ще ми направиш ли чай?"

Студено ли ти е, моя любов? Защо така е посърнало лицето ти? Защо толкова плашещо са осиротели очите ти? И къде е жаркия, слънчево парещ блясък на усмивката ти?

Бавех се в кухнята. Страхувах да се върна при теб. От твоя студ ми ставаше пусто. А водата в чайника вреше. Стъклата на прозореца се покриваха с парата, а снежния ден навън я караше да започва да се стича на тънки вадички по гладката им повърхност. Те се спускаха до дървената рамка и образуваха капки - локвички и се после преливаха и започваха  да бягат по стената. Гледах ги като омагьосана и плачех.

Ръцете ти ме обгърнаха през кръста и попита: "Защо плачеш, моя неповторима?"

Плача ли? Нее... Мигличка ми дразни окото.

1 коментар:

  1. Прекрасно е!
    Толкова много се радвам, че пишеш! Имаш пълната ми подкрепа.
    Всъщност много бих искала да общуваме тук, защото това е твоят свят и ти благодаря, че ме допусна в него.
    Желая ти много вдъхновение.

    ОтговорИзтриване