Реших да вляза в себе си. О!!! Каква разцъфнала палитра от сезони! Каква омайна, боляща с искренето си, хрупкава, бяла заскреженост и мека есенна, приглушена керемиденост. Пролетта раздаваше милиарди сипещи се, млечно - розови, деликатни черешови листенца и ги потапяше в завихрена в океани слънчева, запъхтяна, отразила усмихната влюбеност на знойна жега, вълна. Вилнееха пожари на силни емоции, страховити бури от неизказани, несподелени, неизживени, половинчато раздадени - взети страсти, болни, сълзящи бааавничко, като мартенско топене капчуци грешки, раздели, загуби и падения. Истерични крясъци и тихо, гладко мълчание на схлупени облаци... Намерих и още и още... И ОЩЕ?!
Очите се обърнаха отново навън и бяха станали слепи за злободневното сиво. Та, аз имах в себе си всички сезони, стихии, галещо- нежни, раздаващи - вземащи - връщащи, разпалено - жежки и плашещо - отвяващи. Ще ги подаря на околното. Имам ги с ниагарено - безспирна, пенливо -забързана пълноводност.
Наоколо вече е плискащо сияйно. Защото аз съм неподвластна на времето вън от мене.
Идеята да потърсиш убежище в самия себе си ми допада, защото вярвам, че притежаваме всички отговори. Друг е въпросът, че понякога просто не знаем как да достигнем до тях или забравяме колко сме богати.
ОтговорИзтриванеОтново много искрено и силно. Има толкова страст в цялата тази образност.
Чудесно е да се гмурнеш в необятността си и да забравиш за смчкания и скучен понякога живот около теб. В нас е толкова истинско. Аз си мисля, че ние винаги знаем отговрите, но понякога просто не ни изнасят [URL=http://smajliki.ru/smilie-634563399.html][IMG]http://s7.rimg.info/7754f209d237db228470243ad68d5171.gif[/IMG][/URL]
ОтговорИзтриванеМай си много права :-)
ОтговорИзтриване