Дойде моментът, в който почувствах силата на този стих. Мисля, че току що изгубих една красива мечта. Човекът, за когото ти говорих, намери любовта. Жената, в която е влюбен, най-после отговори на чувствата му. Странно е, защото искрено се радвам за него и му желая щастие, но в същото време изпитвам болка и празнота от неизбежните последствия – сега ще бъде погълнат от новото вълнение и няма да разполага със същото време за мен, както и няма да има същата потребност от мен. Е, какво да се прави? Животът продължава…
Може би не е най - точния отговор, но току- що попаднах на него и нещо ме накара да го споделя с теб. Искам да ти кажа да не тъжиш! Приятелите остават! ... Ако са били истински.
ПриютДобър вечер, приятелко моя.Добре ли си?Как преживяваш?Липсвах ти много, нали?Извини, но бях обещалада съм жива, и да се пазя -за това и не идвах.Прости! Ето сега пак сме си с теб,отново сме заедно.Не, не, всичко е точно -престани за мен да тъжиш!Ще ни е хубаво,взаимно уютнои топло - тъй както ни беше преди. Виждам кората ти е наранена!Разнищили са те до кръв.И кой така, за Бога, те руши?Кажи ми, само ако можеш - когато те прорязват със ножове,дървото умъртвено също ли боли? И кестенът над тебе си е същия.Колко пъти тогава го прегръщахсъс слепи от празното очи?И тревата е останала намачкана...Тя помни ли ми дланите издрани,и споделените без глас мечти? Хайде, лека вечер, приятелко моя.Да, да, късно е! Ей сега тръгвам.Недей да ме гониш и ти...И моля те, не ме забравяй!Утре сигурно пак ще се върна.Сърцето брани ревниво своите верни следи.
Много ти благодаря за това. Красиво е. И твоето стихотворение е прекрасно. Направо изящно. Винаги ми е въздействала много силно краткостта, която в същото време казва толкова много. Не знам защо преживявам случилото се като загуба. Страхувам се, че няма да е същото, но на практика аз не съм го изгубила или поне не все още. Надявам се това да не стане. Всъщност вече превъзмогнах първоначалната си реакция и сега по-скоро съм с положителни чувства. Времето ще покаже как ще се развият нещата, но дори и да се отдръпне от мен, това, което ми даде, ще ми остане завинаги.
Приятели не могат да се загубят и забравят. Увлечени по поглъщащи емоции и чувства ние искаме да им се отдадем напълно и как не? Сигурна съм обаче, че щом връзката ви е била толкова силна, тя няма да изчезне. Но сега приеми, че крилете на любовта са го направили сляп за всичко останало. Преживявала съм. Няма нищо по- съществено от този човек, който те топли в прегръдката си. А после, когато нивата на ендорфина поспаднат той сам ще те потърси. Надявам се да съм права. Всъщност, знаеш ли, вярвам, че съм. Колкото до моята "поезия" - тя винаги е била такава. Понякога и аз не я разбирам :)))
Дойде моментът, в който почувствах силата на този стих.
ОтговорИзтриванеМисля, че току що изгубих една красива мечта. Човекът, за когото ти говорих, намери любовта. Жената, в която е влюбен, най-после отговори на чувствата му. Странно е, защото искрено се радвам за него и му желая щастие, но в същото време изпитвам болка и празнота от неизбежните последствия – сега ще бъде погълнат от новото вълнение и няма да разполага със същото време за мен, както и няма да има същата потребност от мен.
Е, какво да се прави? Животът продължава…
Може би не е най - точния отговор, но току- що попаднах на него и нещо ме накара да го споделя с теб. Искам да ти кажа да не тъжиш! Приятелите остават! ... Ако са били истински.
ОтговорИзтриванеПриютДобър вечер, приятелко моя.Добре ли си?Как преживяваш?Липсвах ти много, нали?Извини, но бях обещалада съм жива, и да се пазя -за това и не идвах.Прости! Ето сега пак сме си с теб,отново сме заедно.Не, не, всичко е точно -престани за мен да тъжиш!Ще ни е хубаво,взаимно уютнои топло - тъй както ни беше преди. Виждам кората ти е наранена!Разнищили са те до кръв.И кой така, за Бога, те руши?Кажи ми, само ако можеш - когато те прорязват със ножове,дървото умъртвено също ли боли? И кестенът над тебе си е същия.Колко пъти тогава го прегръщахсъс слепи от празното очи?И тревата е останала намачкана...Тя помни ли ми дланите издрани,и споделените без глас мечти? Хайде, лека вечер, приятелко моя.Да, да, късно е! Ей сега тръгвам.Недей да ме гониш и ти...И моля те, не ме забравяй!Утре сигурно пак ще се върна.Сърцето брани ревниво своите верни следи.
Много ти благодаря за това. Красиво е. И твоето стихотворение е прекрасно. Направо изящно. Винаги ми е въздействала много силно краткостта, която в същото време казва толкова много.
ОтговорИзтриванеНе знам защо преживявам случилото се като загуба. Страхувам се, че няма да е същото, но на практика аз не съм го изгубила или поне не все още. Надявам се това да не стане. Всъщност вече превъзмогнах първоначалната си реакция и сега по-скоро съм с положителни чувства. Времето ще покаже как ще се развият нещата, но дори и да се отдръпне от мен, това, което ми даде, ще ми остане завинаги.
Приятели не могат да се загубят и забравят. Увлечени по поглъщащи емоции и чувства ние искаме да им се отдадем напълно и как не? Сигурна съм обаче, че щом връзката ви е била толкова силна, тя няма да изчезне. Но сега приеми, че крилете на любовта са го направили сляп за всичко останало. Преживявала съм. Няма нищо по- съществено от този човек, който те топли в прегръдката си. А после, когато нивата на ендорфина поспаднат той сам ще те потърси. Надявам се да съм права. Всъщност, знаеш ли, вярвам, че съм.
ОтговорИзтриванеКолкото до моята "поезия" - тя винаги е била такава. Понякога и аз не я разбирам :)))