Убих нощна пеперуда!
Разбих сърцето си миг след това, докато я гледах как умира. Потръпваше с пипалцето си сякаш се бореше да си върне цялостта, която безсърдечно и студенокръвно бях смазала. Гледах я и страдах с нея и се питах след зверската си постъпка, кое е по- хуманно- да я оставя да потрепва, изживяваща агонията си или да я доубия, за да спра мъчението й? Да спра моето? Спрях го, но не ми стана по- добре. Това същество, без да подозира какво ще се случи с него и привлечено от измамната светлина в стаята ми, беше дошло да търси топлина и фалшиви слънца. Аз прекъснах порива му.
Аз убих нощна пеперуда!
Пречеше ли ми? Да. Летеше.