вторник, септември 04, 2012

Неуспешно бягство



Разпилени са белите ми чувства.
Мисля за тишината на усмивката ти.
Мисля за пространствата събрани от очите ти.
Да можех да ги стигна.
Да ги открадна от съня ти.
Да ги обсебя.
Да ги натрупам в моя дом /аз нямам мой дом/.
Да ги консервирам в буркани.
Да ги оставя за зимнина.
Да ги забравя. Прах да хванат.
Да ги намеря след време.
Да ги почистя от годините.
Да блеснат с цялата си прелест пред мен.
Да заслепят моят /не мой/ дом.
Да ме опарят с багрите си.
Да ме заболят спомените.
Да ме уплашат от безкрайността в тях.
Да ме заставят да избягам. 
Да се скрия.
Да поплача тихо в парка.
И да ти ги върна.

2 коментара:

  1. Това ме разплаква. Но не с горчивите сълзи на загубата, а с онези пречистващите на тихата, смирена тъга в мигове на съзерцание. Ще ти го „открадна”. :-)

    ОтговорИзтриване