The End

- Да, такива са сутрините през ноември... Студени са - каза той и излезе.
Дълго гледах след него, докато се скрива от погледа ми, а в мислите си тичах да го настигна, за да се сгрея в обятията му.
После разбрах, че не си струва да търся топлина там, където вече отдавна беше дошла зимата.

Locked Away

Мразя спомена за мен, когато бях с теб, защото ми припомня, че летенето не е само за птиците.
Сега ли? Tиктакам в претенциозна обримченост и безумна, болезнена застоялост.