Усещаш, че бавно оставаш сам и не знаеш, дали те боли или те е страх от тишината?! От онова бяло мълчание, което няма кой да наруши. Свиваш се вътре в себе си и се опитваш да не досаждаш на никого, защото не си струва - всеки живее в собственият си свят. Обвиваш се в изкуствени усмивки и все по - често говориш за времето, за нещата, които се случват на другите хора, за политика или спорт, но никога за себе си. Ти си спрял да живееш. Не знаеш кога или защо. Знаеш само, че е било, когато си спрял да правиш планове и да мечтаеш, да се надяваш.
Снощи дълго не можех да заспя и се опитвах да извикам съня си нещо хубаво и красиво, свързано с мен, да помечтая и да сътворя желанието в реалност на границата между съня и реалността.
Не успях. За Бога, кога спрях да живея и да мечтая???
