Whispers

изтича, като вода, като пясък, като миг живота, залязва. още те нямам. мисля те. очаквам да чуя смеха ти, от някой ъгъл да се простре сянката ти. проблясва, като острие, като първи лъч, като северно сияние, осъзнаването. няма да те имам. домът, който щеше да е наш хваща прах и паяжини в съзнанието ми. леглото ни пустее ялово. нямаш ключ за тази врата и тя ридае скърцащо. детето, което щеше да се усмихва на глупавите си родители не се роди. нямо е. шепна слепи заклинания. вървя към теб назад и се спъвам в тръните. изтича времето. нямам те.