четвъртък, януари 03, 2013

I'll try

Тази година ще се опитам да изпълня някои от тези правила. Обичам да обещавам, но като един понякога примерен представител на зодията си политам разпиляна в противоположна посока, оставяйки добрите намерения за другият път. Често или почти никога не се връщам към обещаното, но жадувам да стана по- организирана, по- методична, по- схематизирана. Искам да имам планове и да ги следвам, защото този летеж е прекрасен, но, уви, подозирам, че е време (дори и позакъсняла) да кацна и да бъда малко по- земна.
Облаците винаги ме привличат. Не обещавам, че ще устоя на повика им.
Честита Нова Година на всички, които преминават през редовете на моето място за ескизи и  щрихи на настроения, чувства, въпросителни, отговори и изобщо на всички, които се поспират в моя объркан свят! Бъдете благословени с любов и здраве!


четвъртък, декември 06, 2012

Carousel



"I taste love on your skin that compares to a God I worship."

Беше логично. Беше неизбежно. Заболя ме. Не, не, защото си щастлив. Не. Аз не съм такава. Егоист, искам да кажа. Такава ли съм? Искам ли да бъдеш загледан с големите си очи на някъде безцелно? Искам ли ръката ти да се мушва в джоба самотна вместо да стопля нейната? Глупости. Не. Не, аз не искам да свиваш устните си недоволно както само ти можеш. Искам да ги разтягаш в слънчевата си усмивка, която образува онези малки бръчици в края на очите ти и мънички торбички под тях. И погледът ти става палав и премрежен. Искам да се смееш. Да чувстваш. Да казваш "Обичам те!" Да. Искам. Ти... Даде ми Ада и Рая. Защо да не искам да ги дадеш и на нея? Не, не съм егоист. Егоист ли съм?

Боже, как искам да те вдишам само още един единствен път. Така както нахлуваше аромата ти за сетивата ми първият път. Девствено. Първично. Тръпнещо. Жадно. Пърхащо. Смутено. Театрално. Ненаситно. Безумно. Лесно. Изстрадано. Горещо. Слънчевозатъмняващо.

Не, не е, защото аз съм вълчица изгонена от глутницата. Вия сама срещу белият диск. И пак самота след толкова пронизващ шум.

Защото между Ада и Рая ръката ти посегна и ми взе способността да чувствам пръстите на другите. Ти рисуваше Сикстинската капела по мен. Цветно. С дъх на "Джак" (Даниелс) и лудост.

Ад и Рай и аз се загубих по средата. И всичко е ... Carousel.



сряда, ноември 07, 2012

The End


- Да, такива са сутрините през ноември... Студени са - каза той и излезе.
Дълго гледах след него, докато се скрива от погледа ми, а в мислите си тичах да го настигна, за да се сгрея в обятията му.
После разбрах, че не си струва да търся топлина там, където вече отдавна беше дошла зимата.





събота, ноември 03, 2012

Locked Away

Мразя спомена за мен, когато бях с теб, защото ми припомня, че летенето не е само за птиците.
Сега ли? Tиктакам в претенциозна обримченост и безумна, болезнена застоялост.