Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации

сряда, ноември 07, 2012

The End


- Да, такива са сутрините през ноември... Студени са - каза той и излезе.
Дълго гледах след него, докато се скрива от погледа ми, а в мислите си тичах да го настигна, за да се сгрея в обятията му.
После разбрах, че не си струва да търся топлина там, където вече отдавна беше дошла зимата.





сряда, септември 05, 2012

S like sex



... двамата забравиха да съществуват за света наоколо и се скриха в своя прекрасен, жадуван свят на тайнство. Там нямаше нищо друго освен светлина, пролетна ласкавост и ухание на споделеност. Поемаха по кичести пътеки, които бяха обсипани с алените цветовете на любовта и страстта, спускаха се по пенливи потоци и изригваха във величествени вулкани. Спокойно се отпускаха на бели криле и бяха галени от деликатни пера, пишещи по цялата им същност красиви думи на обреченост. Нямаше нищо друго и нищо не съществуваше, а само едно изобилие, в което плодовете натежаваха и след като биваха откъснати сладостта им ги заливаше с божествения си нектар и изпълваше с блаженство чакалите узряването им тела. Стрелките се следваха, но нямаше време, а само една необятна и изпълнена с трепетен зов безкрайност, преплитаща се с розова нежност. Познати светове се откриваха отново и се раждаха нови непознати пространства. Тихи и подвластни, прекрасни звуци се стелеха и обсипваха единението с пърхаща необходимост да изкажат невъзможното да бъде описано с думи. Изливаше се порой от абсолютност и съвършенство и думите затихваха недовършени, скриващи се някъде на границата между недопустимото и възможното.

В тази красива, изригваща омая се твореше и прераждаше силния зов на две тела, които след дълго лутане из пустинни пясъци и дълга и мъчителна жажда откриваха своя оазис, който ги приемаше с опрощаващи и приласкаващи отблясъци. Миражите от бълнуванията свършваха и се претворяваха във влудяваща със съвършенството си действителност , в която разума заспиваше и само сетивата крещяха в безумно кресчендо и ликуваха в своята най – сетне отново намерена Нирвана.

От "Повече от чувство"

събота, декември 03, 2011

Топло - студено

Тихо приседна, въздъхна и попита: "Ще ми направиш ли чай?"

Студено ли ти е, моя любов? Защо така е посърнало лицето ти? Защо толкова плашещо са осиротели очите ти? И къде е жаркия, слънчево парещ блясък на усмивката ти?

Бавех се в кухнята. Страхувах да се върна при теб. От твоя студ ми ставаше пусто. А водата в чайника вреше. Стъклата на прозореца се покриваха с парата, а снежния ден навън я караше да започва да се стича на тънки вадички по гладката им повърхност. Те се спускаха до дървената рамка и образуваха капки - локвички и се после преливаха и започваха  да бягат по стената. Гледах ги като омагьосана и плачех.

Ръцете ти ме обгърнаха през кръста и попита: "Защо плачеш, моя неповторима?"

Плача ли? Нее... Мигличка ми дразни окото.

сряда, ноември 23, 2011

Лутане



Търсих те. Лутах се по широки пътища и тесни пътеки. Попадах на непознати и страшни места, които ме посрещаха негостоприемни и зли. Връщах се в сигурното и пак те търсех. Знаех, че те има. Виждах те в себе си. Точно такъв какъвто искам да си - МОЙ. Не можех да те открия и се обърквах в заплетените лабиринти на битието. Но очаквах, че ме чакаш и всеки ъгъл ми носеше надеждата, че зад него си ти. Така до следващият.

И един ден се уморих. Поседнах на огромен кръстопът. Точно в центъра му. Погледите на минувачите ме заковаваха с критика, с учудване, с негодувание, с протест, с присмех. Клаксоните пищяха пронизващо в ушите ми, но аз не помръдвах. Нямах сили. Всичко около мен се превърна в сфера и тя се завъртя лудешки в своите разноцветни, сливащи се една с друга багри.

Отказах се да те търся. Теб най - вероятно те нямаше. Знаех, че не съм те отминала, защото нито веднъж не пропуснах лице. Върнах се към себе си, за да те отглеждам там. Тогава ти стана толкова неземно прекрасен, че аз вече знаех със сигурност, че само аз, вътре в мен мога да те имам. Слънчево се усмихваше, пеперудено галеше, а гласът ти шептеше с изтръпваща вреченост.

Днес те видях. Случайно. Без да те търся. Отмина ме. Беше толкова забързан да ме търсиш, че не успях да те спра.





четвъртък, ноември 17, 2011

Докато те няма

ветровете пробиха
                 старите си обуща.
Мокри думи кръстосват
                 зимни пътища. 
Черни сенки потъват 
                 в пазвите на реките.
Небето се преобърна 
                 и прибра светлините си.

Докато те няма
жестовете изтляха 
                 под моето мълчание.
Преследват ме като сън
                 погледи приковани.
Дъждовете рисуват
                 мъртви вълнения.
И се пука камъкът 
от своите видения.

Докато те няма
самотата натрупа
                планини върху мене-
уж невидими, но
                пищят раменете ми.
Вечер очаквам влака,
                 който няма да спре.
И в ръцете ми цветето
                се пречупва на две.