Днес често срещам фрази от рода на:"Аз не го празнувам този ден.", "Всеки ден е празник." или подобни на тях. Честно казано ми става мъчно. Не, защото искам да отнема правото на някой да има собствено мнение по въпроса, а защото осъзнавам колко много хора са самотни и опитвайки се да оправдаят самотата си, игнорират красотата на този ден.
Ще кажете, че той не е християнски празник и че сме го "откраднали", но въпреки това той е толкова хубав. С един колега, на когото бяха поръчали да купи цветя и да ги поднесе на уреченото място се заговорихме и когато той се върна, каза: "Е, няма нищо по- хубаво от това да видиш усмивката, която се появява на лицето, когато правиш подаръка!" Да, няма. Няма нищо по- хубаво да има един ден, в който всичко е любов и на където и да се обърнеш влюбени момчета да носят първите рози на младите си възлюбени или техните бащи да купуват за пореден път цветя за майките им. Няма нищо по - трепетно от мига, в който поднасяш избрания с грижа и любов подарък и срещнеш проблясващия пламък в очите на любимия.
Нека е нагласено, нека е "по задължение"... И, все пак... все пак е така красиво и интимно. Не го пропускайте! Обичайте се и днес и заредете въздуха около себе си с аромата на червени рози, попийте дъха на отлежало вино по устните на човека до вас и вкусете шоколада, случайно останал по ъгълчета им. Обичайте се!
четвъртък, февруари 09, 2012
* * *
Сляпо и пусто.
Тишина.
Цигулка.
Самота.
Телефонен звън - грешка.
Чакам невъзможното.
До кога?
Кристална мъка.
Безизвестност.
Тъмнина.
Глас.
Твоят глас?
Илюзия.
Монотонен, досаден дъжд.
Бяла стена.
понеделник, февруари 06, 2012
Като заздравяваща рана си. Сърбиш и непрекъснато ми напомняш за болката.