Отново те сънувах. Някак мъгляво. Някак далечно. Сънувах и нея. И пак застана между нас, усмихвайки се притеснено и държаща да приема връзката ви. Сякаш имате нужда от благословията ми... Лицемери. Никога не ви е пукало за моите чувства.
Една млада и слабичка черна котка се протягаше и ми предлагаше рошаво коремче за ласки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар