Бях наранена. Случайно и вярвам неумишлено. Отрази ми се и за пореден път усетих на собствен гръб, че хората са/ сме много зли. Че се преструваме на хрисими и благодетелни, но при първият удобен случай хапем и тровим с гнусна отрова околните. Няма значение, дали ги познаваме или не. Важно е да излезем победители в словесната престрелка (дай Боже да е само словесна!) и да се оттеглим "достойно" и доволни от полесражението. Не се опитваме да разберем, да изслушаме, да проумеем, че всеки от нас има достойнство, светоглед, различни вярвания, култура и възпитание. Тези разлики не правят другият по- некачествен от нас, дори и така да е на пръв поглед. Правят го... индивидуалност.
Бях наранена и ме боли не толкова от оставените рани, а от това, че НИКОЙ не се старае поне малко да прилича на онова, което смело афишира. Бъдете по- честни, за Бога! Ако сте лоши души, не е страшно да си го признаете. Лицемерието е още по- страшно, защото ножа в гърба винаги е по- опасен от този, който се размахва пред лицето ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар