неделя, декември 27, 2015

She...

Стоеше пред мен. Смачкана. С огромни и тъжни очи. Казваше ми, че вече няма мечти.
Гледах я и се чудех как при толкова липса на обич и топлина, при толкова не рализираност, при толкова самота и при толкова злоба и хули не беше станала алкохоличка, наркоманка или и двете?! Гледах я и се питах колко ли много е зазидала в себе си и колко ли си е забранила да изпитва, за да не бъде наранявана?!
Тя ме плашеше. Тя беше това, което нито една жена не трябваше да бъде. Колко ли я делеше от лудостта или това да прекърши живота си, който се крепеше на... нищо?



Няма коментари:

Публикуване на коментар