* * *

Загубих. Загубих всички битки. Нямам. Нямам сили да се движа из безсмислеността, като безплътен призрак. Има. Има само болка пред мен и малко усмивки зад мен. Не искам. Не искам да продължавам да понасям, защото няма защо, за кого. Сама. Сама съм в болките и несгодите, сама съм и в беглите усмивки. Защо. Защо ми е слънцето, когато в душата е мрак? Кога. Кога ще добия смелост да сложа край на това бавно влачене към земята? От раз. От раз мога да пречупя всичко. Няколко. Няколко хапчета, Едно. Едно острие. Висок. Висок блок, сграда. Край. Край на нищото. Край на мен, която мечта и не сбъдна нищо.