четвъртък, ноември 17, 2011

Докато те няма

ветровете пробиха
                 старите си обуща.
Мокри думи кръстосват
                 зимни пътища. 
Черни сенки потъват 
                 в пазвите на реките.
Небето се преобърна 
                 и прибра светлините си.

Докато те няма
жестовете изтляха 
                 под моето мълчание.
Преследват ме като сън
                 погледи приковани.
Дъждовете рисуват
                 мъртви вълнения.
И се пука камъкът 
от своите видения.

Докато те няма
самотата натрупа
                планини върху мене-
уж невидими, но
                пищят раменете ми.
Вечер очаквам влака,
                 който няма да спре.
И в ръцете ми цветето
                се пречупва на две.

вторник, ноември 15, 2011

Je suis malade



Като вампир, като преследвана от инсомния с изсъхнали от невъзможността да се затворят очи. Като зееща яма, като тъмна нощ и тътен в далечината, предвещаващ страховита буря. 
Като скитник треперещ на студа... 
Будувам и боля кървящо. За теб. 

понеделник, ноември 14, 2011

Метаморфоза


Да избягам.
Да се скрия.
И нощта със котешки очи да преоткрия.
Да протегна кръшна снага.
И да се промъкна с меки лапи в мрака.
Да измяуча  под прозореца ти в светлина.
Ще ме познаеш ли така?
Ще ме извикаш ли:
"Маци - маци, писи - пис" ?
Ще се скрия в дланите ти.
Ще стопля нощта ти с "мър - мър - мър".
Ще остана така - свита на топка,
до тебе,
в нощта.

Сезони





Вървим двама сред изумяваща тишина и аз насищам сетивата си с есента. Ти здраво стискаш ръката ми и се боиш да я пуснеш, защото, аз знам, се страхуваш, че ще избягам.

Едва удържам порива си. Искам да се слея с цялата тази красота и пъстрота. Искам да прегърна онова дърво, което с кратки въздишки рони сълзи под формата на жълто - оранжеви листа и те се спускат в плавен танц и застилат посърналата трева с искрящата си пъстрота. Искам да усетя топлината на лятото по грапавите следи на кората му и тя да ми споделя огнени спомени. Трябва да го погаля и да го успокоя, че птицата, която сутрин го будеше с омайните си трели ще се върне. Непременно. На пролет.

Ти държиш здраво ръката ми. Страхуваш се, че и аз ще отлетя. Искам да те погледна, но не смея. Есента в твоите очи не е така красива и аз не искам да я виждам, защото се боя от зимата. Затова, моля те, пусни ръката ми! Ще се върна, когато/ако върнеш пролетта в погледа си.