понеделник, декември 15, 2014

random thoughts


Усещаш, че бавно оставаш сам и не знаеш, дали те боли или те е страх от тишината?! От онова бяло мълчание, което няма кой да наруши. Свиваш се вътре в себе си и се опитваш да не досаждаш на никого, защото не си струва - всеки живее в собственият си свят. Обвиваш се в изкуствени усмивки и все по - често говориш за времето, за нещата, които се случват на другите хора, за политика или спорт, но никога за себе си. Ти си спрял да живееш. Не знаеш кога или защо. Знаеш само, че е било, когато си спрял да правиш планове и да мечтаеш, да се надяваш.
Снощи дълго не можех да заспя и се опитвах да извикам съня си нещо хубаво и красиво, свързано с мен, да помечтая и да сътворя желанието в реалност на границата между съня и реалността. 
Не успях. За Бога, кога спрях да живея и да мечтая???

четвъртък, септември 18, 2014

* * *





липсата ти се забива във възглавничките на пръстите ми.брутално изнасилва утробата ми и ме оставя с разкривено мокро лице.
разпускам косите си.грабвам иконата.прошепвам молитва.изпадам в транс и се втурвам да горя нозете си с живи въглени.от теб се лекувам с болка.





петък, септември 12, 2014

Pouring




изливам се. тъжа. безвремие е времето ми, а е един дъх. дъх, в който нищо не свърших. дъх, който не споделих. нито раздадох. изливам се. безумно студено ми е. от стъпките зад мен, повяхващи и разпилени, непридружени. толкова безпричинна безплътност. давя се в себе си и няма изход от знанието на клетките. изливам се и се губя. сама.


сряда, август 21, 2013

Unexpected



Бях наранена. Случайно и вярвам неумишлено. Отрази ми се и за пореден път усетих на собствен гръб, че хората са/ сме много зли. Че се преструваме на хрисими и благодетелни, но при първият удобен случай хапем и тровим с гнусна отрова околните. Няма значение, дали ги познаваме или не. Важно е да излезем победители в словесната престрелка (дай Боже да е само словесна!) и да се оттеглим "достойно" и доволни от полесражението. Не се опитваме да разберем, да изслушаме, да проумеем, че всеки от нас има достойнство, светоглед, различни вярвания, култура и възпитание. Тези разлики не правят другият по- некачествен от нас, дори и така да е на пръв поглед. Правят го... индивидуалност.
Бях наранена и ме боли не толкова от оставените рани, а от това, че НИКОЙ не се старае поне малко да прилича на онова, което смело афишира. Бъдете по- честни, за Бога! Ако сте лоши души, не е страшно да си го признаете. Лицемерието е още по- страшно, защото ножа в гърба винаги е по- опасен от този, който се размахва пред лицето ти!