... двамата забравиха да съществуват за света наоколо и се скриха в своя прекрасен, жадуван свят на тайнство. Там нямаше нищо друго освен светлина, пролетна ласкавост и ухание на споделеност. Поемаха по кичести пътеки, които бяха обсипани с алените цветовете на любовта и страстта, спускаха се по пенливи потоци и изригваха във величествени вулкани. Спокойно се отпускаха на бели криле и бяха галени от деликатни пера, пишещи по цялата им същност красиви думи на обреченост. Нямаше нищо друго и нищо не съществуваше, а само едно изобилие, в което плодовете натежаваха и след като биваха откъснати сладостта им ги заливаше с божествения си нектар и изпълваше с блаженство чакалите узряването им тела. Стрелките се следваха, но нямаше време, а само една необятна и изпълнена с трепетен зов безкрайност, преплитаща се с розова нежност. Познати светове се откриваха отново и се раждаха нови непознати пространства. Тихи и подвластни, прекрасни звуци се стелеха и обсипваха единението с пърхаща необходимост да изкажат невъзможното да бъде описано с думи. Изливаше се порой от абсолютност и съвършенство и думите затихваха недовършени, скриващи се някъде на границата между недопустимото и възможното.
В тази красива, изригваща омая се твореше и прераждаше силния зов на две тела, които след дълго лутане из пустинни пясъци и дълга и мъчителна жажда откриваха своя оазис, който ги приемаше с опрощаващи и приласкаващи отблясъци. Миражите от бълнуванията свършваха и се претворяваха във влудяваща със съвършенството си действителност , в която разума заспиваше и само сетивата крещяха в безумно кресчендо и ликуваха в своята най – сетне отново намерена Нирвана.
От "Повече от чувство"
Няма коментари:
Публикуване на коментар