сряда, ноември 23, 2011

Лутане



Търсих те. Лутах се по широки пътища и тесни пътеки. Попадах на непознати и страшни места, които ме посрещаха негостоприемни и зли. Връщах се в сигурното и пак те търсех. Знаех, че те има. Виждах те в себе си. Точно такъв какъвто искам да си - МОЙ. Не можех да те открия и се обърквах в заплетените лабиринти на битието. Но очаквах, че ме чакаш и всеки ъгъл ми носеше надеждата, че зад него си ти. Така до следващият.

И един ден се уморих. Поседнах на огромен кръстопът. Точно в центъра му. Погледите на минувачите ме заковаваха с критика, с учудване, с негодувание, с протест, с присмех. Клаксоните пищяха пронизващо в ушите ми, но аз не помръдвах. Нямах сили. Всичко около мен се превърна в сфера и тя се завъртя лудешки в своите разноцветни, сливащи се една с друга багри.

Отказах се да те търся. Теб най - вероятно те нямаше. Знаех, че не съм те отминала, защото нито веднъж не пропуснах лице. Върнах се към себе си, за да те отглеждам там. Тогава ти стана толкова неземно прекрасен, че аз вече знаех със сигурност, че само аз, вътре в мен мога да те имам. Слънчево се усмихваше, пеперудено галеше, а гласът ти шептеше с изтръпваща вреченост.

Днес те видях. Случайно. Без да те търся. Отмина ме. Беше толкова забързан да ме търсиш, че не успях да те спра.





четвъртък, ноември 17, 2011

Докато те няма

ветровете пробиха
                 старите си обуща.
Мокри думи кръстосват
                 зимни пътища. 
Черни сенки потъват 
                 в пазвите на реките.
Небето се преобърна 
                 и прибра светлините си.

Докато те няма
жестовете изтляха 
                 под моето мълчание.
Преследват ме като сън
                 погледи приковани.
Дъждовете рисуват
                 мъртви вълнения.
И се пука камъкът 
от своите видения.

Докато те няма
самотата натрупа
                планини върху мене-
уж невидими, но
                пищят раменете ми.
Вечер очаквам влака,
                 който няма да спре.
И в ръцете ми цветето
                се пречупва на две.

вторник, ноември 15, 2011

Je suis malade



Като вампир, като преследвана от инсомния с изсъхнали от невъзможността да се затворят очи. Като зееща яма, като тъмна нощ и тътен в далечината, предвещаващ страховита буря. 
Като скитник треперещ на студа... 
Будувам и боля кървящо. За теб. 

понеделник, ноември 14, 2011

Метаморфоза


Да избягам.
Да се скрия.
И нощта със котешки очи да преоткрия.
Да протегна кръшна снага.
И да се промъкна с меки лапи в мрака.
Да измяуча  под прозореца ти в светлина.
Ще ме познаеш ли така?
Ще ме извикаш ли:
"Маци - маци, писи - пис" ?
Ще се скрия в дланите ти.
Ще стопля нощта ти с "мър - мър - мър".
Ще остана така - свита на топка,
до тебе,
в нощта.