сряда, август 21, 2013

Unexpected



Бях наранена. Случайно и вярвам неумишлено. Отрази ми се и за пореден път усетих на собствен гръб, че хората са/ сме много зли. Че се преструваме на хрисими и благодетелни, но при първият удобен случай хапем и тровим с гнусна отрова околните. Няма значение, дали ги познаваме или не. Важно е да излезем победители в словесната престрелка (дай Боже да е само словесна!) и да се оттеглим "достойно" и доволни от полесражението. Не се опитваме да разберем, да изслушаме, да проумеем, че всеки от нас има достойнство, светоглед, различни вярвания, култура и възпитание. Тези разлики не правят другият по- некачествен от нас, дори и така да е на пръв поглед. Правят го... индивидуалност.
Бях наранена и ме боли не толкова от оставените рани, а от това, че НИКОЙ не се старае поне малко да прилича на онова, което смело афишира. Бъдете по- честни, за Бога! Ако сте лоши души, не е страшно да си го признаете. Лицемерието е още по- страшно, защото ножа в гърба винаги е по- опасен от този, който се размахва пред лицето ти!



петък, юли 19, 2013

Need



Опитвам се да си дам, доставя красота, но някакви зли сили ми спират копнежа да отлепя от катрана на ежедневието. Света ми се разболява и започва да кърви и да ме наранява, да ме главозамайва и обърква.
Имам нужда от нова обвивка. Ефирна. Елфическа. Почти безплътна. А само като си помисля, че могат да ми я издерат и покварят.... Не искам, не искам... Този път ще бъда с невидими криле- пазя ги по- лесно.

Dream


Отново те сънувах. Някак мъгляво. Някак далечно. Сънувах и нея. И пак застана между нас, усмихвайки се притеснено и държаща да приема връзката ви. Сякаш имате нужда от благословията ми... Лицемери. Никога не ви е пукало за моите чувства.
Една млада и слабичка черна котка се протягаше и ми предлагаше рошаво коремче за ласки.

вторник, май 28, 2013