Да се рееш високо там, където е царството на птиците. Вятъра да се шмугва в косите ти и да гали лицето ти със завладяваща ласка. Да усещаш как адреналина ти се покачва всеки миг, в който осъзнаваш, че си преминал пределите на обичайното и си на десетки метри от сигурността и твърдата почва под нозете си. Да те главозамайва чувството за свобода и да искаш да крещиш от възторг, защото си покорил небесата. Да искаш да останеш горе, защото всичко от там изглежда нищожно и така маловажно, до пълно смаляване, почти изчезване. Да не искаш да се връщаш, защото никога няма да бъдеш еднакъв с околните, защото ще си повелителят на ветровете, събрата на пернатите и защото ще си почувствал сякаш докосваш мекотата на облаците, а блясъка на мълниите вместо да те плаши ще е дал синкавите искрици в очите ти, които ще се палят всеки път, когато някъде чуеш повелята на стихиите.
Да бъдеш това, което винаги си искал- свободен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар