Разпилени са белите ми чувства.
Мисля за тишината на усмивката ти.
Мисля за пространствата събрани от очите ти.
Да можех да ги стигна.
Да ги открадна от съня ти.
Да ги обсебя.
Да ги натрупам в моя дом /аз нямам мой дом/.
Да ги натрупам в моя дом /аз нямам мой дом/.
Да ги консервирам в буркани.
Да ги оставя за зимнина.
Да ги забравя. Прах да хванат.
Да ги намеря след време.
Да ги почистя от годините.
Да блеснат с цялата си прелест пред мен.
Да заслепят моят /не мой/ дом.
Да ме опарят с багрите си.
Да ме заболят спомените.
Да ме уплашат от безкрайността в тях.
Да ме заставят да избягам.
Да се скрия.
Да поплача тихо в парка.
И да ти ги върна.
Това ме разплаква. Но не с горчивите сълзи на загубата, а с онези пречистващите на тихата, смирена тъга в мигове на съзерцание. Ще ти го „открадна”. :-)
ОтговорИзтриванеКрадла :)
ОтговорИзтриване