Sunday

Нещо прорязващо стига до слуха ти. Нервно се обръщащ и с едно око поглеждащ към часовника. "Рано е, по дяволите!", си казваш наум, защото с трепет си очаквала единствения си почивен ден през тази дълга седмица и си мечтала да се наспиш. Флекса влудяващо извива глас и ти знаеш, че няма смисъл да се опитваш да го игнорираш и да подремнеш поне още половин час, защото той е прекалено близо и отчайващо нахален.

Ставаш с кисела физиономия и чак тогава констатираш липсата на половинката ти. Имаш неприятното усещане, че въпреки несъгласието ти, защото ти е нужен за предвиденото за днес консервиране на зимнина, той е отишъл за риба. Виждаш бележката му на хладилника, закрепена с магнит- сърце/каква ирония/, в която той мило обяснява как снощи ти си заспала много рано и не е успял да те предупреди, че отива с момчетата на онзи язовир, който гъмжи от огромни сомове. Стискаш зъби и мачкаш трогателното му уведомление, представяйки си садистично, че това е той.

Все още с притворени клепачи, издаващи отчайващата ти нужда от сън, вземаш кафето. Ободряващият му аромат се промъква през ноздрите ти и ти предусещаш удоволствието, което ще изпиташ за първи път през тази крива утрин, докато отпиваш от черната течност. Посягаш към крана за водата и секунда след това чуваш хъркането по тръбите и си почти готова да викаш, защото за втори път тази седмица няма вода. Вземаш бутилката с минералната и виждаш, че е почти на свършване и стискаш зъби, представяйки си как трябва да се справяш с разстоянието от кварталното магазинче до дома ти, превита под тежестта на 10 литровата бутилка вода, необходима за нуждите ви през деня. Отново теглиш една сочна наум по адрес на Водоснабдяване и на половинката си и мисълта, че сутрешният ти душ отпада те довежда до тиха лудост.

Малко по- късно след като си направила два курса до магазина и ръцете ти треперят от тежестите, които си носила и след като си приготвила закуска за малките слънца, чуваш виковете от банята на дъщеря си, която секунди след това връхлита в кухнята и заглушава звука на телевизора с гневния си изблик, че трябва да се изкъпе. Опитваш се да я успокоиш като и казваш, че ще го направи по- късно щом дойде водата, но тя продължава да крещи сякаш ти носиш вина. Опитваш се да запазиш самообладание, докато поднасяш закуската, принудена да търпиш все още нестихващото и възмущение, докато се оплаква по телефона на някоя си Беки, за която ти никога до сега не си чувала. От разговора им разбираш, че дъщеря ти си урежда среща за след около 2 часа и без да казваш нищо поклащаш неодобрително глава, защото помощта и ти е нужна и няма никакъв шанс да и разрешиш да излезе. Сина ти през това време безобразно капе по покривката и пода мед, докато се опитва да накара котката ви да му обърне внимание, а тя завряна под канапето го игнорира.

Информираш дъщеря си, че трябва да ти помогне за консервирането, а тя от своя страна ти е съобщава, че няма време, защото ще излиза. Забраняваш и да го направи и върху теб се изливат сякаш всички стихии наведнъж. Тя ти крещи какво ли не, а ти се опитваш да бъдеш непоклатима и да не се поддаваш на тинейджърските и провокации, защото знаеш, че ако и ти избухнеш ще настане Трета Световна Война. Дъщеря ти, осъзнала безпомощността си изхвърчава от стаята разплакана, затръшваща врати след себе си и скоро след това от стаята и зазвучава музика, която в пъти надвишава допустимите децибели. Сина ти най- сетне получава урока си и бива одран и ухапан от котката и ти тичаш за спирт и търпиш воя му, докато той повтаря как течността го щипе. След това и той излиза и между паузите на песните, с които дъщеря ти изявява протеста и гнева си, ти чуваш, че той вече е пред компютъра и участва в поредната нескончаема игра, в която се лее кръв и се стреля без прекъсване.

Седиш и гледаш тъпо към камарата съдове в мивката и се опитваш да се стегнеш и да се абстрахираш от факта как съседката ти от горния етаж невъзмутимо си изтърсва покривката и голяма част от боклуците и попадат в терасата ви. Няма смисъл да се занимаваш с нея. Правила си го вече около милион пъти, но тя сякаш е от Китай и български не разбира.

Вода още няма, но няма как да отложиш консервирането, защото милото е донесло чушките още в петък и ако постоят още малко ще се спаружат. Затова се пържиш на бавен огън, обгърната от от миризмата на пушека от чушкопека и се чудиш как се върза на думите на колежката си, че било много по- икономично и за предпочитане да си приготвиш сама зимнината. А и било по- екологично. Кое пък му е по- екологичното щом се чувстваш така сякаш се задушаваш от дима и кашляш като заклет пушач?! Не разчиташ на помощ от никого и не молиш за такава. Все някак ще справиш сама. Отново.

Готова си и си въвела всичко в пълен ред. Дори водата е дошла и ти почти се усмихваш, предвкусвайки удоволствието да свалиш сякаш тоновете от пластове мръсотия полепнала по тялото ти. Вониш на чушки, дим и пот. Едва се търпиш. Едва. И тогава, когато почти си се съблякла чуваш радостния възглас на дъщеря си от банята и бавно започваш да обличаш осмърдяните си дрехи, въоръжавайки се с търпение да дойде и твоя ред. Тя сякаш нарочно се бави, а сина ти започва да хленчи, че иска да яде пица. Обясняваш му, че няма да има пица, защото между другото вече си сготвила вечеря. Той ти се моли, опитва се да те убеди колко много ще изяде този път/нещо, на което няма никакъв шанс да повярваш, тъй като знаеш колко е злояд/ и след това разбрал, че няма да има пица се оттегля като ти казва, че няма да яде това, което си приготвила. Вече не ти пука. Изобщо.

Влизаш в банята сред необяснимия безпорядък, който е оставила след себе си дъщеря ти и минута след това сядаш на ръба на ваната и започваш да плачеш под звука на хъркащите тръби, от които отново не потича така нужната ти течност. След това ставаш и подреждаш банята и излизаш от нея, продължавайки да разнасяш след себе неприятна миризма, от която почти ти се гади.

Вечеряте в пълно мълчание, защото дъщеря ти и сина ти са ти сърдити, а съпруга ти се е обадил, за да ти каже, че няма нужда да го чакате, защото с момчетата ще изпият по една бира преди да се приберат. Една ли? Усещаш, че това e пълна лъжа още в мига, в който виждаш усмихнатата му физиономия, с която влиза при теб и ти се хвали колко успешен е бил улова му. Преди още да кажеш, че няма вода чуваш как рибата бива оставена в банята и той "мило" те вика, за да му помогнеш да я изчисти. Тук вече не издържаш и се случва логичното. Крясъците ти се извиват почти до кресчендо, сълзите ти са като пълноводни реки, а ти не можеш и не искаш да спреш изблика си. Нужен ти е. Усещаш как гърлото ти започва да драска под напрягането на гласните ти струни, виждаш как съпруга ти те гледа така сякаш никога не те е виждал и осъзнаваш, че изглеждаш почти като непозната с мазната си хваната на опашка коса, със вонящите си дрехи и лице набраздено от сълзи. Децата ти стоят по вратите на стаите си и също те гледат все едно си Пришелецът и това продължава, докато на вратата не се позвънява. Изпреварваш всички и след като отваряш виждаш милата си съседка от горния етаж, която/ О, чудо!/ говори български и на бързи, задъхани обороти, нетипични за флегматичния й темперамент, ти прави забележка за шума, непропускайки да отбележи как цял ден е търпяла виковете, музиката, звука от играта, дима и смрадта от чушкопека и оцета, но сега вече няма сили да поеме още една порция от лудостта на скандалното ти семейство. Стоиш и я гледаш онемяла и постепенно започваш да се смееш. Затръшваш вратата под носа и и продължаваш истерично да се хилиш, а сълзите ти отново потичат.

От банята чуваш гласа на сина си:"Мамо, ще ми помогнеш ли да се изкъпя?" и ти влизаш при него, а той стои усмихнат до легена с вонящата риба, а от чучура на ваната тече мощна струя ръждива вода. Но вода!!! Поглеждаш го с подивял поглед и го избутваш навън с думите:"Първо ще се изкъпя аз!" Той не реагира на неадекватното ти поведение явно осъзнавайки, че сега не е удачния момент да ти противоречи.

Не излизаш от банята много, много дълго време и когато го правиш вече е след девет часа вечерта. Не искаш да виждаш никого от домочадието си, не искаш да говориш с никого и лягаш, за да погледаш малко телевизия, но след минути се унасяш, мечтаейки си да дойде утре и ти да си в тихия си офис, телефона да прозвънява от време на време, да си говорите с колежката и единствения шум, който да смущава работния ти процес да са нейните пръсти бягащи по клавиатурата.