*

Неутолимо моя безбрежност

                    нажежена до червено.

Прекрасно мое бяло сияние

                    изригнало в зарево.

Сърцето ми забави ход.

Душата ми свири с виелицата.

Устните ми изпръхват от кишата.

Ръцете ми загрубяват от светлината.

Завинаги спря времето.

Суетата изчезна с лястовиците.

Розата повехна в тинята на самоизмамта.

Пясъкът изтече в ръцете на магьосницата.

Конете се втурнаха в бяг подушили бодилите. 

Светкавиците предизвестиха завръщането на болката.

Безбрежност нажежена до червено

                       неустоимо синя- моя.

Сияние изригнало в зарево

                       прекрасно бяло- мое.

Сънища на кукла на верига

полетяла над кукувиче гнездо.

Сюреализъм в точката на пресичане.

Безкрайност на наивността.

Илюзия за любов? Или?!

Болка за любов във века на полярния ни лед.