понеделник, юли 25, 2011

Целувката на сърцето

Да прегърна, да усетя някой да ме приласкава в обятията си и да остана там за кратко, докато всяка болка отшуми или просто да се отпусна, почивайки си от напрегнатия ден.

Да, прегръдката. Осъзнаваме ли всъщност силата й? Някои изследователи са приели, че имаме нужда четири пъти дневно да прегърнем някого, за да живеем, осем пъти, за да се чувстваме добре, и дванадесет пъти, за да растем.

Прочетох тази статистика и ми стана страшно, защото знам как ние забързани в грижите около оцеляването си, около това да се преборим с непрекъснато издигащите се пред нас стени забравяме да поемем протегнатите към нас ръце. Смръщваме вежди и мърморим нещо от рода на: "Оххх, остави ме! Сега имам работа, не виждаш ли?". А колко дълго трае една прегръдка? Минута. И след нея, убедена съм, стреса ще е по - малко, а усмивката ще е по- искрена.

Децата са големи учители - това си го знаем, нали? Вероятно, защото ни връщат към първичното и значимото. Ако са разстроени, наранени, с кръв по коляното или щастливи те не търсят нищо друго, а прегръдката. Търсят онова тихо и топло единение, в което сърцата са близо едно до друго и взаимно си шептят.

Не случайно някой беше казал, че прегръдката е целувката на сърцето. Звучи красиво, нали? Звучи мило и така нежно.

Моля Ви, не го забравяйте! Разрешете на сърцето да целуне и позволете на друго да Ви целуне.

Задушете децата и любимите, приятелите си с тези целувки и помнете, че е толкова спокойно и сигурно и приятно да попаднеш в тишината на една топла прегръдка.





Щастлива си в мойта прегръдка,
до мойто сърце си щастлива.
Аз твое небе съм безкрайно,
ти моя звезда си красива.

Човешкия род на земята

гъмжи и се блъска сред врява;
те кряскат неспирно и хулят,
и всеки от тях има право.

Подобни на шутове смешни

се карат всегда без причина,
от удари чести с тояги
месата им вече са сини.

О, колко щастливи сме ние,

че тъй сме далеко от всичко —
ти сгушваш се цялата кротко
в небето си, мила звездичко!


Хайнрих Хайне