четвъртък, януари 03, 2013

I Wish



Иска ми се да се споделям възможно най- често тук и нямам идея защо не го правя. Понякога изпитвам силна необходимост да излея емоциите си, но след това разбирам, че са прекалено лични, много разголващи и ги стаявам в себе си, за да си останат само мои. Не, че като ги сложа на "белият лист" някой ще ми ги вземе. Не. Но се страхувам, че няма да ги разбере, че ще им се присмее. А искам да се споделям- истинската и неподправената. Не искам да има бариери точно тук, защото това е моето кътче, в което оставам струва ми се най- себе си. Летя в розово- захарни, лепкави облаци, свличам се в греховни и срамни дълбини и се лутам между добро и зло, любов и падение, истинско и миражно мечтание. Понякога съм смирена, а понякога вулканично изригваща... Понякога съм сълза по листенцата на красиво цвете... Понякога съм въздишка върху кожата на любим... Понякога съм... Понякога съм просто аз.

Иска ми се да съм по- често тук. Всеки ден. И, ако не съм, то не е защото няма какво какво да кажа- светът ни е толкова пъстър, че няма как да не ни трогне с нещо за цял ден, а защото... Защото... Защо ли?!


I'll try

Тази година ще се опитам да изпълня някои от тези правила. Обичам да обещавам, но като един понякога примерен представител на зодията си политам разпиляна в противоположна посока, оставяйки добрите намерения за другият път. Често или почти никога не се връщам към обещаното, но жадувам да стана по- организирана, по- методична, по- схематизирана. Искам да имам планове и да ги следвам, защото този летеж е прекрасен, но, уви, подозирам, че е време (дори и позакъсняла) да кацна и да бъда малко по- земна.
Облаците винаги ме привличат. Не обещавам, че ще устоя на повика им.
Честита Нова Година на всички, които преминават през редовете на моето място за ескизи и  щрихи на настроения, чувства, въпросителни, отговори и изобщо на всички, които се поспират в моя объркан свят! Бъдете благословени с любов и здраве!