***

 Има нещо трагично да си закъснял. Да си закъснял с десетки години. Да чакаш все още първата целувка с истинската любов, "Обичам те! Мисля за теб."... дом, дете... Има нещо трагично да си празен от не случили се важни събития и да нямаш време да ги изживееш. В теб да зее само една дълбока бездна от страх да завършиш безмисления си път и една безкрайна тъга по нещата, които си можел и е трябвало да имаш.