четвъртък, декември 31, 2015

Предновогодишно

Не се раздавайте! Не бързайте! Не го правете за хора, които няма и не могат да оценят жеста Ви! За хора, които дори ще ви накарат да се чувствате виновни, че някога сте направили добро. Не се пилейте за хора, които им е безразлично, дали усмивката ви е фалшива и крие жестока болка. Не го правете за хора, които предпочитат да търсят грешките ви, пред това да ви се зарадват и да ви кажат няколко добри думи.
Не се раздавайте! Пазете се! Дори и това да ви превърне в отшелник и мълчалив присъстващ. Не хабете времето си, думите си, споделеността си с хора, за които просто сте даденост и не ценят нищичко от направеното за тях.
Знам, че ще ви боли, ако не ме послушате! Знам колко е трудно да надскочите себе си и да претръпнете. Но, повярвайте ми, полезно е. Душата ми е почти разкъсана от прошките, които съм дала, от думите, които съм понесла, от замахванията, от ударите... Тя най-добре знае. Жалко, че никой не може да я види.
Но вие можете да се спасите. Не се раздавайте! Не бързайте! Не се хабете! Усетите ли топлината, нежността, загрижеността и съпричастността, тогава можете да се разтворите като цвете и да се раздадете до край! Но не бързайте! Защото могат да ви попарят като слана! По-добре егоисти, отколкото кървящи болки. Не се раздавайте до край!

Мирна, здрава и честита 2016 Ви пожелавам!

неделя, декември 27, 2015

She...

Стоеше пред мен. Смачкана. С огромни и тъжни очи. Казваше ми, че вече няма мечти.
Гледах я и се чудех как при толкова липса на обич и топлина, при толкова не рализираност, при толкова самота и при толкова злоба и хули не беше станала алкохоличка, наркоманка или и двете?! Гледах я и се питах колко ли много е зазидала в себе си и колко ли си е забранила да изпитва, за да не бъде наранявана?!
Тя ме плашеше. Тя беше това, което нито една жена не трябваше да бъде. Колко ли я делеше от лудостта или това да прекърши живота си, който се крепеше на... нищо?



петък, декември 25, 2015

Holidays

Бъдни вечер. Коледа. На работа.
Душата ми празнува, но в реалността нищо не е същото. Няма топлина. Няма обич. Няма усмивки. Нещо се разминава с моето усещане за празника и това на останалите около мен.
Искам светлина. Много светлина. Искам уют и топъл шоколад. Искам да съм близо до хора, на които умеят да се насладят подобавщо на тези дни. Хора, които не ги превръщат в поредният повод да се напият, да изгарямят няколко кутии "пиратки". Не. Искам благодатта на тези дни. Сред скъпите ми хора, някъде далече от сивотата на града и сред тишината на природата. Под морето от звезди, които сякаш са слезнали по-близо, за да ни поздравят. Искам няколко дни, в които да избягам от злободневието и злобата, намръщените лица и от хората, които не са като мен. Далече, далече... Искам усмивки, толина и светлина... Искам.
Честито Рождество!


сряда, септември 09, 2015

9.09.

Надеждата за чудеса убива.


вторник, август 04, 2015

* * *

Нещо от мен се счупи по пътя и парченцата му падаха след мен. Бавничко се търкулваха и съвсем тихичко тупваха. Не ги чувах улисана в заблуди. Усещах как ме парват малките ранички, които ми завещаваха частиците му, но продължавах с пламнали от мечти очи. Вярвах, че ще се случат толкова неща. Красиви, споделени, големи и нежни. Вярвах, че ще ги имам и ще им се усмихвам завинаги.
Някъде по пътя разбрах за счупеното. Уплаших се. За кратко. Предпочетох да се надявам, че въпреки него аз мога да запълня липсата. Съвзех се и пак повярвах, че само това късче от мен не е в състояние да разруши бляновете ми.
Сега след като съм оставила голяма част от пътя зад себе си разбирам, че съм загубила може би най-важното си парченце. Отронвало се е. Остъргвало ме е с острите си крайчета. Чертаело е бразди по мен. Тънички, но неизлечими, вечни.
Вече е късно. Така мисля. Късно е. И вия срещу случая отнел ми късчето. Без него, мисля, ще се разпадна цялата. Ще се изсипя по пътя и само лекият ветрец ще отвява моите угаснали мечти. Бавно и методично, докато от тях не остане блясък и в най-мъничката слюда.



Scare


So much damaged so I'm scared of myself. Can this nightmare stop someday?! Please!!!