На един гений



Прожектор...Втори...Трети...Блясък...Светлина...Заря...и ти там. Неповторим. Единствен. Незаменим. Облян си от светлините, достигнат си от крясъка извит до кресчендо на тълпата от хора пред теб. Неподвижен. Величествен. Омагьосващ. Прекрасната ти цялост се врязва в очите ми и аз ненаситно изпивам всеки милиметър от теб, за да те има завинаги в съзнанието ми.

И започваш да твориш. Съграждаш и разрушаваш. Всяко твое докосване до нас ни кара да осъзнаваме колко сме малки и всъщност колко сме големи, защото те имаме в нас. Владееш ни, събираш емоциите ни, изтръгваш ги и ги запращаш там където разума граничи с лудостта. Превръщаш ни за секунди в подчинени. Безприкословенно твои. Завинаги.

Усмихваш се и озаряваш пространството. Най-сладката и бисерна усмивка, която ни кара да коленичим и да се молим никога да не изчезва от лицето ти.

Отнасяш жалките ни, омаломощени сетива и ги разбиваш на хиляди късове. Играеш си с тях с ловкостта на магьосник. Унищожаваш ни. Оставяш ни без дъх, замрели от титаничния ти плен и мигове след това ни позволяваш да отприщим цялата необяснима емоция от това, че сме твои, а ти наш докато свят светува и след него.

Улавям погледа ти и хиляди пеперуди започват да танцуват в стомаха ми. Сливаме се за секунда в едно цяло и ти изтръгваш цялата ми покорност,за да я владееш. А аз изпитвам неистова нужда да ти дам още.

Продължаваш с лекота да играеш с нас, да ни привличаш като мощен магнит, да ни отблъскваш и приласкаваш отново. А ние твоите роби, останали омаломощени от великата ти сила плачем от безсилие, любов, благоговение и преклонение. А ти отново се усмихваш и ни казваш,че ни обичаш. Знаем го, Владетелю.

Магията, която пръскаш над нас като звезден прах продължава. Докоснати от нея сякаш сме докоснати от вълшебния трепет да се докоснем до теб. И те имаме. Прекрасен. Необясним. Неописуем. Наш. И няма днес или утре. Няма минало. Има го само изгарящият поглед, кристалният глас и приплъзващото се грациозно тяло сякаш не подвластно на законите на гравитацията. Не спираш да ни унищожаваш с всяко невероятно движение. Сияеш, крещиш в блаженото си могъщество. Водиш ни през желанието и страстта, отчаянието и мъката, любовта...И ние ги поемаме така сякаш никога не сме ги изпитвали.
 
Изригваш като вулкан. Разливаш горещата си лава върху нас и ние обгорели крещим от болката. Но сме благодарни за нея, защото ни кара да се чувстваме по-живи от всякога. Разкриваш ни Вселените, които си събрал в себе си и ние заслепени от красотите им благоговеем от необятността в тях. И искаме да достигнем отвъд тях, протягаме ръце с молба към теб да ни дариш с безбрежието им. Премерено ни ги поднасяш и ваеш с необясним финес картини откровени, истински, изригващи, притихващи...Омаломощени и безпаметни поемаме красотата и тя ни стига за цял живот

И изведнъж те няма. Оставяш ни на произвола. Отнесени, зашеметени, разпилени, но твои, защото ти дарявайки ни с Безкрая си тихо и неусетно ни беше покорил сърцата.



Автор:Andeli



Няма коментари:

Публикуване на коментар