неделя, октомври 28, 2012

Smokers



Заглеждали ли сте ги? Сега вече можете да го направите, защото лятото си отиде. Те стоят навън пред входовете на местата, в които са отишли да се забавляват, да се видят с приятели, да потанцуват или просто да се напият. Но те са лошите ПУШАЧИ. Те са онези, които ви тровят и вмирисват дрехите и косите ви на тютюн. Лоши са. Изключително зли, затова трябва да бъдат навън. Те карат катраните да се промъкват в дробовете ви, да ги насищат с лепкавата си отрова и те ви разболяват.

Той пуши навън. Студено му е, но проклетият му навик е надвил и той не е могъл да се противопостави на повика му. Почти привършва цигарата си, когато от заведението хаотично и отначало по малко започват да излизат посетители. По лицата им се чете уплаха. Охраната тича навътре и той вече знае, че има проблем. Приятелката му, приятелите му са вътре и той захвърля цигарата и влиза, за да отиде при тях. После чува писъци, стрелба...

Приятелката му я няма... Казаха, че случаен куршум. Не успя да я защити. Не знае дали щеше да може, но със сигурност щеше да опита.

Те пушат навън- наказани са, защото ни отравят.
Вътре някои довършват бутилката си с алкохол и кръвта им кипи, а разума им съвсем се замъгля.
Те пушат навън. Наказани са. Сякаш прокажени. Потреперват от студа и се чувстват виновни. Те пушат навън, защото са вредни хора. Второ качество са. Те са ПУШАЧИ.

понеделник, октомври 08, 2012

Hurt

 


Есента събуди босите ми крака и ги обу в топли чорапки и завихри силния си вятър по улиците. Подгони стелещият се килим от ярки листа и се закани да ги дари със сивкав дъжд.

Тази сутрин се опитвам да обичам есента, но заедно с нея се сърдя и гневя, а знам, че е напразно.

По- лесно е да отмина разочарованието, по- лечебно е да му се изплезя като палаво дете и да го "изкажа" на водата, която да го отнесе далееече, далече. Иска ми се да мога, но продължавам да се мръщя и да негодувам и ставам все по- сива и мрачна. По- мрачна от есента навън, която заканително шуми в листата на близката липа и те и кимат, съгласявайки се, че може би е време да отлетят.

Наранена съм дълбоко и за пореден път си обещавам, че този път няма да простя, защото кой има нужда от дъжд в очите, от виелица в гърдите и тежест в душата? Наранена от този, който трябва да ме обича най- много. Или, ако не е най-, то поне да ме обича. Не, не казвам "харесва". И аз не го харесвам. Трябва да ме обича! Наранена съм дълбоко, толкова дълбоко, че днешния ден е като подарък- извинение за киселата ми физиономия, която трудно кара мускулите, които ме усмихват да се задействат.

Днес съм тъга и пускам вятъра да навява хлад в мен, а искам, о, колко силно искам да ме сгряват и отвътре топлите чорапки, с които стъпвам на пръсти, за да не събудя боцкащите дъждове в очите си.



събота, октомври 06, 2012

Stuck in the middle

I'm completely lost and this make me so fackin' sad!