сряда, август 21, 2013

Unexpected



Бях наранена. Случайно и вярвам неумишлено. Отрази ми се и за пореден път усетих на собствен гръб, че хората са/ сме много зли. Че се преструваме на хрисими и благодетелни, но при първият удобен случай хапем и тровим с гнусна отрова околните. Няма значение, дали ги познаваме или не. Важно е да излезем победители в словесната престрелка (дай Боже да е само словесна!) и да се оттеглим "достойно" и доволни от полесражението. Не се опитваме да разберем, да изслушаме, да проумеем, че всеки от нас има достойнство, светоглед, различни вярвания, култура и възпитание. Тези разлики не правят другият по- некачествен от нас, дори и така да е на пръв поглед. Правят го... индивидуалност.
Бях наранена и ме боли не толкова от оставените рани, а от това, че НИКОЙ не се старае поне малко да прилича на онова, което смело афишира. Бъдете по- честни, за Бога! Ако сте лоши души, не е страшно да си го признаете. Лицемерието е още по- страшно, защото ножа в гърба винаги е по- опасен от този, който се размахва пред лицето ти!



петък, юли 19, 2013

Need



Опитвам се да си дам, доставя красота, но някакви зли сили ми спират копнежа да отлепя от катрана на ежедневието. Света ми се разболява и започва да кърви и да ме наранява, да ме главозамайва и обърква.
Имам нужда от нова обвивка. Ефирна. Елфическа. Почти безплътна. А само като си помисля, че могат да ми я издерат и покварят.... Не искам, не искам... Този път ще бъда с невидими криле- пазя ги по- лесно.

Dream


Отново те сънувах. Някак мъгляво. Някак далечно. Сънувах и нея. И пак застана между нас, усмихвайки се притеснено и държаща да приема връзката ви. Сякаш имате нужда от благословията ми... Лицемери. Никога не ви е пукало за моите чувства.
Една млада и слабичка черна котка се протягаше и ми предлагаше рошаво коремче за ласки.

вторник, май 28, 2013

неделя, април 28, 2013

My daughter would ...

Моята дъщеря щеше да се казва Ния.
Моето дете щеше да има малки пухкави ръчички и щеше да ухае на най- прекрасната миризма на този свят. Щеше да ухае на нов, чист и неопетнен живот.
Моята дъщеря щеше да има сини, зелени, кафяви... не знам какъв цвят щяха да бъдат очите и, но моята дъщеря щеше да има щастливи очи.
Моето дете щеше да се усмихва много, защото щеше да бъде обградено с любов.
Моето дете щеше да рисува тебеширени слънца и криви къщички. Тя щеше да пее на куклите си и да ги приспива малко преди аз да приспя нея.
Моята дъщеря щеше да е най- красивата, защото всяко дете е красиво.
Моето прекрасно дете щеше да е палаво и непослушно и понякога много щях да му се сърдя, но щях да му прощавам всички вини на този свят, защото щях да я обичам повече от живота. 
Моята дъщеря щеше да е кокетка и щеше да носи обувките ми и да ми подава малки ръчички, за да я лакирам с различни цветове на всяко пръстче. 
Моето дете щеше да има най- звънкият смях, който аз щях да се старя никога да не заглъхва, потъващ в тъга или сълзи.
С моята дъщеря щяхме да лудуваме и да правим пакости. Щяхме да пускаме хвърчила и балони, щяхме да берем малки цветенца и да ги правим на големи венчета, които щяхме да носим като корони.
С моето дете щяхме да ядем сладолед и да се заливаме от смях, докато гледаме "Том и Джери". Щяхме да готвим ястия, чиито рецепти щяхме да измисляме на момента и тя щеше да е моята гордост след като направи първата си гозба.
Моята дъщеря щеше да ми доверява тайни, които понякога нямаше да искам да чувам, защото коя майка иска да чуе как онзи немирен хлапак, който се мисли за мъж е разбил сърцето на най- прекрасната дъщеря на този свят?
Моето дете може би щеше да притежава някакъв талант или много таланти, а може би не, но щеше да знае, че това няма никакво значение, защото аз щях да се постарая тя да опознае себе си и винаги да следва повика на сърцето си.
Моята дъщеря щеше да бъде целувана и прегръщана непрекъснато, а "Обичам те!" щеше да чува поне 10, 20, 100 пъти на ден и никога нямаше да ми омръзне да и го казвам.
Моето дете щеше да е позитивно и любознателно и щеше да вярва в чудеса, в принцове и принцеси, в Коледа, в доброто и в красивото.
Моята дъщеря щеше да бъде глезена, защото... защото щях да я глезя. Тя щеше да знае, че е съвършена, защото всяко Божие творение е такова.
Моето скъпо дете щеше да означава целият свят за мен. Моето дете щеше да бъде най- голямата ми радост, болка, очакване, надежда, вяра, копнеж, топлина, смисъл...
Моята дъщеря щеше да ми е всичко, ако...бях срещнала баща и. 


четвъртък, януари 03, 2013

I Wish



Иска ми се да се споделям възможно най- често тук и нямам идея защо не го правя. Понякога изпитвам силна необходимост да излея емоциите си, но след това разбирам, че са прекалено лични, много разголващи и ги стаявам в себе си, за да си останат само мои. Не, че като ги сложа на "белият лист" някой ще ми ги вземе. Не. Но се страхувам, че няма да ги разбере, че ще им се присмее. А искам да се споделям- истинската и неподправената. Не искам да има бариери точно тук, защото това е моето кътче, в което оставам струва ми се най- себе си. Летя в розово- захарни, лепкави облаци, свличам се в греховни и срамни дълбини и се лутам между добро и зло, любов и падение, истинско и миражно мечтание. Понякога съм смирена, а понякога вулканично изригваща... Понякога съм сълза по листенцата на красиво цвете... Понякога съм въздишка върху кожата на любим... Понякога съм... Понякога съм просто аз.

Иска ми се да съм по- често тук. Всеки ден. И, ако не съм, то не е защото няма какво какво да кажа- светът ни е толкова пъстър, че няма как да не ни трогне с нещо за цял ден, а защото... Защото... Защо ли?!


I'll try

Тази година ще се опитам да изпълня някои от тези правила. Обичам да обещавам, но като един понякога примерен представител на зодията си политам разпиляна в противоположна посока, оставяйки добрите намерения за другият път. Често или почти никога не се връщам към обещаното, но жадувам да стана по- организирана, по- методична, по- схематизирана. Искам да имам планове и да ги следвам, защото този летеж е прекрасен, но, уви, подозирам, че е време (дори и позакъсняла) да кацна и да бъда малко по- земна.
Облаците винаги ме привличат. Не обещавам, че ще устоя на повика им.
Честита Нова Година на всички, които преминават през редовете на моето място за ескизи и  щрихи на настроения, чувства, въпросителни, отговори и изобщо на всички, които се поспират в моя объркан свят! Бъдете благословени с любов и здраве!