понеделник, септември 03, 2012

Есен


Тъгата и меланхолията били синоними за есента.
Обичам есента! Винаги съм я обичала. Понякога се питам, дали я обичам повече от пролетта или е по равно?! Не знам. Знам само, че тази жълто- оранжево- алена светлина в клоните на дърветата ме омагьосва. Знам, че обичам да стъпвам по падналите листа и по детски ми се иска да събера част от тях в шепите си и да ги разпръсна като разноцветен дъжд над себе си. После искам да гледам танца им, докато падат и да се омайвам от аромата им.
Обичам плодовете, които ражда есента- натежали и сочни, медени...
Обичам хладните утрини, които ме карат да се сгушвам като котенце в обятията ти и да поемам от лъчите на лятото, които ти си запазил само за мен.
Обичам свежестта на въздуха сутрин, който, въпреки че ме кара леко да потръпвам насища дробовете ми с илюзията за кристална чистота.
Има поезия в есента. Има драма, каквато няма в нито един друг сезон. Лятото е щастие, а когато си щастлив не ти е до размисъл- усмихваш се и целуваш солени устни и поемаш слънца- парещи и заслепяващи.
Обичам есента. Тя е тиха, прощаваща, неизискваща... Понякога се сърди с дъждовете си и тогава мечтая за щастието, но когато те отминат и ме залее отново приглушеното й спокойствие, окичено с пастелните си багри, искам да се гуша в теб и да дишам с пълни гърди от ласкавостта й.
Споделям си... И обичам.



2 коментара:

  1. Както винаги много красиво е казано. И аз обичам есента. Като дете я мразех заради училище, но сега мога да я оценя. И чувствата ми са много близки до твоите.
    „Има драма, каквато няма в нито един друг сезон.” Действително. Не ми беше хрумнало, но е така. Всъщност винаги се сещам за онази прекрасна песен, която винаги ме е изпълвала с лека тъга и все пак с много любов и нежност. Поздравявам те с нея.

    Не можах да бъда твоята пролет.Не можах да бъда твоето лято.Нека, нека бъда твоята есен.Нека бъда твоята есен,ще тежа във ръцете ти златна и зряла,ще се стича в сърцето ти моята сладост,и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.Дрехата си, ще ти постилам,като златна затоплена шума,и укротена, и немилванааз до теб ще лежа безшумно.Не можах да бъда твоята пролет -друг окърши клоните нацъфтели.Не можах да бъда твоето лято -друг се къпа в реките горещи и бели.Няма да има пролетни мълнии,юлски горещници няма да има,с кротка нежност ще те изпълня,с ябълков дъх и с нещо без име.Не можах да бъда твоята пролет.Не можах да бъда твоето лято.Нека , нека бъда твоята есен.

    ОтговорИзтриване
  2.  Благодаря ти!
    О, колко обичам тази песен с прекрасния глас на В. Костова! Благодаря ти, за поздрава! "Отивам" да си я пусна.

    ОтговорИзтриване