неделя, април 28, 2013

My daughter would ...

Моята дъщеря щеше да се казва Ния.
Моето дете щеше да има малки пухкави ръчички и щеше да ухае на най- прекрасната миризма на този свят. Щеше да ухае на нов, чист и неопетнен живот.
Моята дъщеря щеше да има сини, зелени, кафяви... не знам какъв цвят щяха да бъдат очите и, но моята дъщеря щеше да има щастливи очи.
Моето дете щеше да се усмихва много, защото щеше да бъде обградено с любов.
Моето дете щеше да рисува тебеширени слънца и криви къщички. Тя щеше да пее на куклите си и да ги приспива малко преди аз да приспя нея.
Моята дъщеря щеше да е най- красивата, защото всяко дете е красиво.
Моето прекрасно дете щеше да е палаво и непослушно и понякога много щях да му се сърдя, но щях да му прощавам всички вини на този свят, защото щях да я обичам повече от живота. 
Моята дъщеря щеше да е кокетка и щеше да носи обувките ми и да ми подава малки ръчички, за да я лакирам с различни цветове на всяко пръстче. 
Моето дете щеше да има най- звънкият смях, който аз щях да се старя никога да не заглъхва, потъващ в тъга или сълзи.
С моята дъщеря щяхме да лудуваме и да правим пакости. Щяхме да пускаме хвърчила и балони, щяхме да берем малки цветенца и да ги правим на големи венчета, които щяхме да носим като корони.
С моето дете щяхме да ядем сладолед и да се заливаме от смях, докато гледаме "Том и Джери". Щяхме да готвим ястия, чиито рецепти щяхме да измисляме на момента и тя щеше да е моята гордост след като направи първата си гозба.
Моята дъщеря щеше да ми доверява тайни, които понякога нямаше да искам да чувам, защото коя майка иска да чуе как онзи немирен хлапак, който се мисли за мъж е разбил сърцето на най- прекрасната дъщеря на този свят?
Моето дете може би щеше да притежава някакъв талант или много таланти, а може би не, но щеше да знае, че това няма никакво значение, защото аз щях да се постарая тя да опознае себе си и винаги да следва повика на сърцето си.
Моята дъщеря щеше да бъде целувана и прегръщана непрекъснато, а "Обичам те!" щеше да чува поне 10, 20, 100 пъти на ден и никога нямаше да ми омръзне да и го казвам.
Моето дете щеше да е позитивно и любознателно и щеше да вярва в чудеса, в принцове и принцеси, в Коледа, в доброто и в красивото.
Моята дъщеря щеше да бъде глезена, защото... защото щях да я глезя. Тя щеше да знае, че е съвършена, защото всяко Божие творение е такова.
Моето скъпо дете щеше да означава целият свят за мен. Моето дете щеше да бъде най- голямата ми радост, болка, очакване, надежда, вяра, копнеж, топлина, смисъл...
Моята дъщеря щеше да ми е всичко, ако...бях срещнала баща и.