четвъртък, декември 06, 2012

Carousel



"I taste love on your skin that compares to a God I worship."

Беше логично. Беше неизбежно. Заболя ме. Не, не, защото си щастлив. Не. Аз не съм такава. Егоист, искам да кажа. Такава ли съм? Искам ли да бъдеш загледан с големите си очи на някъде безцелно? Искам ли ръката ти да се мушва в джоба самотна вместо да стопля нейната? Глупости. Не. Не, аз не искам да свиваш устните си недоволно както само ти можеш. Искам да ги разтягаш в слънчевата си усмивка, която образува онези малки бръчици в края на очите ти и мънички торбички под тях. И погледът ти става палав и премрежен. Искам да се смееш. Да чувстваш. Да казваш "Обичам те!" Да. Искам. Ти... Даде ми Ада и Рая. Защо да не искам да ги дадеш и на нея? Не, не съм егоист. Егоист ли съм?

Боже, как искам да те вдишам само още един единствен път. Така както нахлуваше аромата ти за сетивата ми първият път. Девствено. Първично. Тръпнещо. Жадно. Пърхащо. Смутено. Театрално. Ненаситно. Безумно. Лесно. Изстрадано. Горещо. Слънчевозатъмняващо.

Не, не е, защото аз съм вълчица изгонена от глутницата. Вия сама срещу белият диск. И пак самота след толкова пронизващ шум.

Защото между Ада и Рая ръката ти посегна и ми взе способността да чувствам пръстите на другите. Ти рисуваше Сикстинската капела по мен. Цветно. С дъх на "Джак" (Даниелс) и лудост.

Ад и Рай и аз се загубих по средата. И всичко е ... Carousel.