*

Някъде далече от сенките на миналото дойде. Загнезди се в настоящето и ме накара да помисля за бъдещето.

Върви си! От теб тъкмо свалих бинтовете. Виж, че раните още са видими. Не ги карай да се отварят, защото болят!

Затварям очи и ти пак нахално се промъкваш между клепачите ми. Моля те, иди си! Бъди щастлив, дори от мисълта за твоя смях да ме боли. Не искам повече драми в живота си!

Ще поемам розов цвят на сипеща листенца в косите ми кичеста вишна и ще галя, мечтаейки един ден да обичам, както в миналото.